Мистика на езеро Иссик-Кул

Иссик-Кул е затворен водоем и в него се вливат многобройни (около 80), но маловодни рекички. С много исторические тайни е свързано това езеро. Някои учени допускат, че евангелистът Матей е възможно да е погребан в манастира, за който се предполага, че се намира на дъното на езерото; други - че близо до водата е скрил съкровищата си Чингис хан. Само че в последно време в района на езерото са започнали да стават
различни аномални явления. Например през 2002 година над водната порърхност са се появили огромни светещи крстове, които били наблюдавани от жителите на крайбрежните селища. Очевидци разказват за черен продълговат облак с очертания на дирижабъл, който закрива кристалните звезди над езерото и бавно започва да „плува”по нощния небосвод, а от него към земята се спускат синкави лъчи, които сякаш търсят нещо... След петнадесетина минути всичко се скрива зад планински хребет... Други пък са видели продълговат обект, напомнящ по форма пура, появил се някъде встрани от Григориевското дефиле, и когат бил вече над него, към него от земята се устремил зелен лъч, който спрял движението му. След това обектът тихичко започнал да се спуска, докато не изчезнал зад дърветата... и после не бил видян да излита....Не само с полети над езерото се ограничава появата на НЛО.

Очевидец разказва, че на 9 февруари 1990 година от зад планината се издигнало огнено кълбо, което изведнъж се разделило на 4 части. Отначало те се разлетели на различни страни, а след това отново се съединили в кълбо., а след малко - пак на различни части...Всъщност 3 пъти така се разделяли и събирали частите, докато най-сетне под формата на кълбо не отлетели някъде встрани...
Но странните обекти най-много обичат да „летят” над езерото. Риболовци видели над южния край на планината синьо-зелена светлина, в която се очертал обект с форма на пура с огромни размери, по който пробляскавали различни светлини.. Обектът се понесъл със свистене над главите на рибарите , но преди да стигне южната част на планината, се разпаднал на няколко по-малки”парчета”, които известно време се движели заедно, а след това изчезнали, сякаш никога не ги е имало... А и други рибари разказват за видени над езерото и други чудни неща...
Може би ключът на загадката на въздушните аномалии се намира под водата..През 1982 година към тези аномалии е проявявало интерес Министерство на отбраната и била изпратена група от водолази – разузнавачи. По време на гмурканията било съобщено, че в езеро Байкал има извънредно произшествие - на дълбочина 50 метра водолазите видели същества в комбинезони със сребрист цвят, само че много големи, които се придвижвали бързо и без всякаква апаратура, При опитът да бъде заловено едно от тях, водолазите загинали.
При гмуркаянията на водолазите в Иссик-Кул нямало жертви, но помогнало указанието „да не се свързват”. Слухове за живеещи под водата великани отдавна битуват сред местните жители, и някои твърдят, че великаните приличат на хора, само че челата им са по-изпъкнали. И не закачат хората...
Доказателство за съществуването на тайнствените великани са странните пещерни находки. Още преди Втората световна война изследователят на аномални явления Грабовский се е срещнал с човек, който разказал, че когато бил дете, заедно с приятели намерили на брега на езерото 3 по-големи от 3 мерта човешки скелети, около които се търкаляли сребърни украшения ,приличащи на прилепи. Момчетата ги разтопили и продали, но едно парченце все пак било запазано. За стжаление, колкото и да го изследвали, учените не могли да стигнат до определяне на принадлежността му към някаква епоха.
Възниква въпрос, къде обитават тези гиганти. Вестник „Вечерний Бишкек” е публикувал статия за жител на село Кара-Ой Исик, който веднъж разглеждал езерото с бинокъл, когато на около 2 км от брега забелязал странен обект с дължина около 40 м и с форма на пура. При това обектът можело да бъде видян само от върха.
Това, че във водите на Иссик-Кул се движат „подводници”, не е тайна, нито нещо ново за местните рибари.. Жител на село Бает Иссик Сир, когато поставял мрежа на километър от брега, изведнъж чул, че водата в езерото започнала да шуми и видял че се издига някакъв тъмен овален силует с дължина около 40 метра, напомнящ подводница. При това се чул и звук, подобен на гръм или взрив, водата около обекта започнала да свети, а на брега и в селището огньовете изгаснали...
Очевидците твърдят, че езерото съчетава божествена красота и лечебна сила. Дали това не е причина, да бъде избрано от пришълците?....

Още...

Тайната на езеро Светлояр

Най-загадъчният водоем, отдавна и с право носещ гордото име Шамбала на Русия се намира в Нижнегородска област. Става въпрос за легендарното езеро Светлояр, около което векове наред витае ореола на тайнственост....
И какво всъщност е толкова особено в него? Най-напред неговата изключително чиста вода която, независимо от това, какво прави не съвсем добрият към природата човек, си остава такава. Местните жители спокойно могат да бъдат видяни как мият в него ботушите си, а след това си гребват по шепа вода за пиене... И казват, че винаги са правили така, и не са се разболявали...
Втората му особеност е необичайният му релеф.


От птичи поглед Светлояр изглежда като кръгла монетка, а напречният му разрез напомня на профила на гигантски диамант кабошон. Дъното от центъра на всички страни се издига равномерно и завършва с като с пергел очертани брегове.
Най-голямата му особеност, обаче, е непрекъсващият от векове поток от поклонници. Там отиват адепти от най-различни религии и вярвания. Едни идват да му благодарят, че им е помогнало да оздравеят, други - че с негова помощ са решили свои житейски проблеми...
Край Светлояр редовно се появяват привърженици на идята, че езерото е врата към паралелните светове, дупка в пространството и Шамбала на Русия. Над него често се виждат НЛО ( последната , розово-виолетова „чиния” е била видяна през юли 1998); там живее и снежния човек( чиято половинметрова следа , оставяна на леда няколко години подред, стряска...)

Отдавна са се обосновали православните, построили храм на мястото, където от 1238 година намиращият се там Китеж-град буквално пред очите на удивените татаро-монголи от войските на хан Батия градът, изчезнал в глъбините на езерото или потънал в земята, или пък станал невидим - кой знае, съществува в някакъв друг свят. Но и до ден днешен казват, че хората понякога виждат отражението му във водите на езерото и чуват звъна на неговите камбани....

Невидимите китежци, отличаващи се с осбена праведност, са в състояние да помогнат на единоверците си в тежка ситуация. Според традицията, езерото трябва да се обиколи, а още по-добре да се пропълзи 3 пъти брега му, но сега май няма хора, готови да направят това. Занае се, че за последен път е направено от няколко жени по време на Великата Отечествена война, молещи се да бъде запазен живота на синовете и мъжете им. Уверяват, че това е помогнало, и всички са се завърнали живи и невредими... Осен това, на същото място от векове съществува езическо капище, където и до сега се извършват обреди в чест на главния бог - Ярила.

Съществува стремеж и желание от страна на учените, да разкрият загадките на водоема и да обяснят от научна гледна точка всички легенди, свързани със Светлояр. Взети са над 200 проби , които са изследвани в Питерския Институт за сладководните водоеми. Много изводи са направени и изнесени: езерото е на 10-11 хиляди години и се е образувало, когато са се топели вечните ледове; на това място е бил замръзнал огромен ледник, от което се е получила кръглата форма на водоема; с чистотата на водата всичко изглежда просто – влагата в Светлояр постъпва от множество източници , осигуряващи подпочвените води, които след това излизат с естествения подводен ток; водата е изключително чиста, защото системата за самоочистване функционира отлично; лечебните свойства се дължат на голямото количетво свроводород.
Всичко е логично, но изнеслият сведения служител, привършвайки, е казал замислено: „И все-пак някакви тайни са си останали...”
Тайната на Руската Шамбала е разкрита! Или не?.... Как мислите ?....

Още...

Розово коте?!! Това не е измислица...

Жител на китайския Ланчжоу намерил на улицата безстопанствено розово котенце с жълта панделка на вратлето.
Яо Сянхай, който намерил животното разказал, че отначало не повярвал на очите си и приписал странния вид на котето на зрителна измама. Само че след като го огледал както трябва, видял, че котето наистина е розово. По какъв начин козината на животното се е оцветила така, не е известно. Когато Яо Сянхай го изкъпал, цвета на козината му не се променил.

В момента се издирват собствениците на розовото коте, но до сега те не са сигнализирали в службата за контрол над безпризорни животни, за липсата на своя домашен любимец. Иначе котето по нищо не се отличава от останалите мъркащи. То е игриво, добре се храни и обича да играе.
Случаят с розовите котета в Китай не е единствения за 2011 година. През май, в предприятие за производство на бетон в Англия, били намерени 4 котенца, козинката на които била оцветена в розово. Специалистите предположили, че оцветяването се е получило в резултат на контакт с червен оцветител, използван в производството. Котетата, които били наречени :Розовата пантера, Клузо, Дасти и Сериз, били настанени в приют за безпризорни животни, където служителите започнали да ги отмиват. По тяхно мнение за пълното възстановяване на естествения им цвят, ще са нужни няколко месеца.

Още...

В Китай се е родило уникално животно...

което може би ще се нарича зебромагар....

Рядък хибрид между магаре и зебра, който някои зоолози вече са нарекли „zonkey" и „donkra” , се е появил на бял свят преди няколко дни в Зоопарка на китайския град Сямин. В сряда чудноватия звяр е направил първите си крачки.
Жребчето с ивичести крака и кафяво тяло е преживяло трудно раждане и се е наложило да бъде обърнато с краката нагоре, за да бъде спасено от задушаване.
Теглото на новородения зебромагар ( макар че ако преведем дословно donkra, ще трябва да го наречем магарозебър) е 30 килограма, а дължината на туловището на уникалното животно е повече от метър. Според персонала на зоопарка, самката – зебра се е държала спокойно, когато са поставили малкото при нея в заграждението. Сега зоолозите мислят, как да нарекат новия вид чифтокопитно. Има доста варианти, като най-разпространени са zonkey, zebonkey, zebrinny, zebrula и zedonk.

Още...

Дизелово гориво, произвеждано от .... бактерии

Aмериканска Масачузетска компания ще ни даде възможност да погледнем на производството на дизеловото гориво по новому. Всъщност с тази задача може да се справят генетически модифицирани микроорганизми, отнасящи се към класа на цианобактериите. За процеса на синтез на дизелово гориво са нужни само вода, въглероден диоксид и слънчева енергия, и ще се извърши тази своеобразна фотосинтеза. За разлика от производството на биогорива, където е необходимо наличието на биомаса(треви, водорасли или царевица), „дизеловите” бактерии не изискват много. Водата може да бъде както прясна, така и солена (морска). Главният компонент в производството на дизеловото гориво е слънчевата светлина. Технологията е получила съответстващо наименование „хелеокултура” , и се базира на слънчевата система за преобразуването. Процесът протича в открити пространства, конструирани по принципа на слънчевите батерии, което много напомня производството на алтернативна енергия.
Цялото производство е с много проста схема: бактериите се поставят под стъкло, монтирано на рамка. Тези стъклени пластини са обърнати към слънцето. Произвежданата от микроорганизмите химическа реакция се съпровожда от получаването на страничен продукт, който е въглеводородно гориво. Протичайки, водата го пренася в системата за разделяне. Производителите се надяват, че новото гориво ще бъде подходящо за всички марки автомобили.
За да направят химическите реакции на микроорганизмите по-продуктивни и да оптимизират производството на дизелово гориво, в компанията-производител са разработили система за регулиране на температурата и насочване на панелите на по слънчевата светлина. След поредното събиране на въглеводородното гориво бактериите отново се рекултивират и се поставят под стъкления панел.
По предварителни изчисления на учените всеки хектар „хелиокултури” може да произведе примерно 57000 литра дизелово гориво, а стойността на материала за синтез ще бъде само 30$ за барел.

Още...

Mумиите от Куелап крият тайната на Чачапойя

Не толкова отдавна археолозите са намерили збравени пещери в планините на Перу, които повече от 500 години са скривали древните погребения на тайнствена белокожа цивилизация, наричана чачапойя, или хора на облаците. Мумиите са в нестандартни и необичайни пози, сякаш се опитват да се предпазят от нещо страшно. Някои тела прикриват очите си, а някои криятлицето си, притискайки го до коленете си....
Древните легенди разказват, че мумиите принадлежат на отдавна изчезнала цивилизация на светлокожи хора, високи и необичайно красиви. Според археолозите перодът на тяхното съществуване съвпада с периода на съществуване на инките, а самият факт за присъствието на чачапойя на територията на Перу поставя под съмнение теорията на пълна изолация на Новия свят за много дълъг период.

На подобно твърдение може да се реагира скептично, но истината е, че от запазените писмени свидетелства става ясно, че чачапойя наистина са съществували. В записките на испанците, покорили войнствените инки, които непрекъснато нападали това красиво племе, е споменато за белокожи войни от планините, чиито жени били толкова красиви, че се ползвали с невероятно внимание и почит от страна на знатните инки.
Откритата през 1964 година от американския археолог Джин Савой крепост Куелап, е грандиозно съоръжение върху земите, заселявани някога от чачапойя. То е с дължина около километър, има каменни стени и крепостен вал и е едно от най-забележителните древни съоръжения на територията на цяла Южна Америка. След повече от 20 години същата група, оглавявана от Смит , открива нещо още по-изненадващо и значимо: това е гигантски град от цивилизацията на чачапоя, който дълго време е бил скрит за погледите на хората, от горската растителност. Оказва се, че и архитектурата, която използвали „хората на облаците”, няма нищо общо с индианската.

Учените провели научно изследване и сред местното население открили високи и светлокоси хора, които е напълно допустимо да са далечни потомци на чачапойя.По думите на Савой тези хора са много суеверни и вярват, че намерените руини са омагьосани и този, който дръзне да посети древното селище, ще се срещне със седмоглав змей, който незабавно ще превърне неканения гост в камък....
Но най-удивителната и загадъчна находка на Савои е от година по-късно. Става дума за т. нар. „говорещи камъни”, които „хората на облаците” били скрили грижливо и надеждно от испанците. По-рано се е смятало, че по това време в Перу още не е имало писменост, и всяко споменаване за „говорещи камъни” се възприемало като измислица. Само че направеното през 1986 година откритие поставило под съмнение това мнение.
Джин Савой случайно се натъкнал на древна гробница, в която,освен много кости и керамични парчета, скривала вградени в стените си три каменни плочи , изпълнени с надписи. Изучавайки находката, учените били изумени от получените резултати: първите думи, използвани в древните писмена, се оказали на древноеврейски и по всяка вероятност били взети от древни еврейски, финикийски и египетски източници.

Мнението на учените е, че плочите са били направени в загадъчната библейска страна Офир, където цар Соломон изпратил кораба, който му бил докарал злато, махагон, и скъпоценни камъни.
Обединявайки всички резултати от направените открития, пред археолозите възникнали цял куп въпроси: по какъв начн в града, създаден от народа чачапойя през 800 година , са могли да се появят най-древните думи от времето на Стария завет?...И с какво може да се обяснят такива външни особености като ръст, цвят на кожата и косите, като нито египтяните, нито израилтяните са се отличавали с ръст и бяла кожа? Има хипотеза, според която „хората на облаците” са дошли от Канада в Перу, и са били викинги. Културата на викингите е много сходна с културата на чачапойя, но има някои времеви несъответствия между това, кога викингите са се оказали в „междинния пункт” в Гренландия, отправяйки се за Перу (986 г ) и това, кога „хората на облаците” са построили своя древен град(800 г ).
Възможно е отговора да се крие в ДНК на намерените мумии.Сега учените имат намерение да направят сравнителен анализ на генетичен материал на съвременното перуанско население и жители на източните държави, с ДНК на мумиите на чачапойя. Може резултатите, които ще де получат, да поставят под съмнение доста неща....

Още...

Мистериозните „хора на облаците” от племето чачапойя

Девствените гори на отдалечената перуанска провинция Амазонас, са открили за археолозите още едно архитектурно чудо: открити са древни руини на крепост, отнасяща се към XIV век, която би могла да бъде построена от индианците от племето чачапойя. Цитаделата се простира на 20 хектара и се намира на 2500 метра надморска височина. Останките от домове, тераси, и даже от три гробища, са скрити зад двуметрова стена. Крепостните руини били открити наблизо до мястото, на което няколко месеца по-рано било намерено военно снаряжение, изпълнено с голямо майсторство. Сребърният щит, колчан със стрели, наконечниците на които били изрязани от скала с вулканичен произход, навели учените на мисълта за високо развита металургия сред жителите на Амазония. Само че по-преуспяващи в този отрасъл били племената, живеещи в Андите. Това потвърждавало предположенията на изследователите, че крепостните съоръжения и войнското снаряжения са дело на загадъчния народ чачапойя.
Много малко е известното за тях. Може да се предположи, че „войните на мъглата” или „хората на облаците” (така са наричали чачапойя на езика кечуа), са населявали северозападната част на Перу от 800 до 1470 година. За съжаление датата на възникване на културата на чачапойя не е възможно да се определи точно в дадения момент.
Археологичческите разкопки на високопланинската крепост Куелап, построена примерно 800 година от н.е. са открили някои аспекти от живота на тайнствения народ. Високите стени (6 до 8 метра), както и разположението на Куелапа -3,1 метър над нивото на морето, показват, че цитаделата е издигната за защита. За построяването на този отбранителен бастион на чачапойя са били нужни повече камъни, отколкото за строителството на най-голямата пирамида в Гиза - Хеопсовата. Съществува хипотеза, че са се отбранявали от набезите на племето вари (на испански Huari), и друга, според която двете племена са живели в мир. През 1475 година чачапойя били покорени от войнствените и жестоки инки, като голяма част от този народ (който наброявал около 500 хиляди души), били депортирани от инките чак до Куско. Историците предполагат, че царете и знатните особи са използвали чачапойя за лична охрана, тъй като те отлично владеели бойното изкуство, а Върховният Инка събрал харем от момичета на народа чачапойя, тъй като те се славели с невероятна красота....

След шестдесетина години гнет от страна на инките, красивият народ се обединил с испанците в борбата срещу тях. През 1549 година остатъците от племето били нападнати от донесените от европейците едра шарка и морбили, което намалило броят им до 90 хиляди,от което загадъчният народ така и не могъл да се оправи и просто се превърнал в загадка за историята.
Европейската наука за пръв път споменава за културата на чачапойя през 1843, когато от археолозите били открити монументалните паметници Лагуна-де-лос-Кондорес, Гранд-Пахатен, мавзолеи и саркофази, а всички тези находки се явяват материални свидетелства за съществуването на чачапойя.
Има няколко версии за произхода на това племе, като една от тях принадлежи на търсача на древните изгубени градове на Перу , Дъглас Юджин "Джин" Савой. Той предполага, че предците им са били финикийци, като има предвид сходството в стила на погребенията, орнаменталните мотиви и архитектурния стил. Лицата на финикийските барелефи приличат на диви котки, а същото се наблюдава и в творчеството на чачапойя. В изображенията се срещат даже рогати животни, които са се появили в Южна Америка чак след нахлуването на европейците. Ако се говори за финикийците, този мореплавателен и търговски народ се оказал много войнствен. Основавайки на крайбрежието на Северна Африка Картаген, те осигурили на бъдещата Велика Римска Империя три пунически войни.
Потвърждение за синайският произход на чачапойя станал намереният от изследователите символ във формата на кораба на цар Соломон. Само че те били търговски народ и преимуществено тъмнокоси, което по никакъв начин не подхожда на втората и много спорна теория.
Иапанците описват наложниците от племето чачапойя , които били в харема на Върховния Инка като „бланка” - бяла. Най-вероятно не са имали предвид светлите им коси, а чистотата на момичетата –робини, в сравнение с другите индиански жени.
Третата версия за техния произход, е свързана с келтите. Техния войнствен нрав, военните им амуниции и жилищата им са много сходни. От всички индиански племена, само чачапойя са строили 7-9 метрови домове със закръглени стени. Също като келтите и те демонстрирали своята агресивност, оставяйки на показ отрязаните глави на своите врагове, доказателство за което се оказват барелефите. Келтите вярвали, че в главата живее душата на човека, и затова пробивали дупка в черепа. Същото практикували и чачапойя. На финикийците подобни хирургически вмешателства не са били известни.
Сега има голяма вероятност да изчезне всичко , свързано с културата на доколумбова Америка . Светилището Кордильера-де-Колан се намира само на 5 км от развалините на крепостта на чачапойя. Остава само надеждата, че безценните артефакти ще попаднат в ръцете на историците , които ще разкрият истината за това тайнствено племе.

Още...

Aнтропоморфни фигури на възраст 5 хиляди години, намерени в Перу

В Перу група археолози открили няколко антропоморфни фигури, възрасттз на които (по предварителна оценка е около 5 хиляди години, съобщава Peru News Agency.


Откритието било направено недалече от района на Вегуета в провинция Хуаура, на север от столицата на Перу. Мястото е известно като Вичама, или „скритият град”. Създаден е бил от същата цивилизация, която е издигнала град Карал, разположен на 159 км северно от Лима.
Карал се смята за един от най-древните градове в Америка - неговата възраст е 5 хиляди години.


Една от находките представлява фигура на кърмеща жена. Друга фигура изобразява мъж, който, по мнение на археолозите, имал висш социален статус. Вуглеродното датиране, което имат намерение да направят специалистите, ще позволи по-точно датиране на намерените артефакти.

Още...

Да живееш в аерогарата на Майорка...

В аерогарата на Майорка вече четири години живее инженер от Германия , и при това много щастливо.

Гражданинът на Германия Рене Бекер, родом от Майнц, работел в родния си град като строителен инженер и имал жена и дете..... Но на единадесетата година от брака им жена му отишла на гости при приятелка, и се върнала вече бременна. За него това било голям удар и решил да тръгне на пътешествие по Германия и Испания. Когато свършил парите, той се прибрал в аерогарата в Майорка и направил там своя лагер. Богатството му са 3 пластмасови седалки, които служат за легло, количка за покупки, изпълнаваща функцията на шкаф за облекло, и полиетиленови пакети - за кухня.
„Това ми е достатъчно. Тук аз съм щастлив, разказва той пред вестник Bild. Когато някой за запита за адреса му по местоживеене, той отговаря: „Аерогара Палма де Майорка, зала за чакащи, в дясно.”
В аерогарата всички служители знаят за него. В Полицията може да си вземе душ. Парите си за храна изкарва, като помага на туристите, които са се заблудили. От благодраност те му дават продукти, вещи от свръхнормативния багаж и понякога - по малко пари.
Денят му започва рано - в 6 часа звъни будилникът му, след което отива да си вземе душ. На обяд получава в столовата на аерогарата за 2,5 евро своя обяд, а през втората половина на деня е вече в залата за чакащи. Той няма контакт със семейството и приятелите си, които мислят, че има вила в Южна Испания и се радва на безгрижен живот....

Още...

Риба с прозрачна глава

Macropinna microstoma е дълбоководна риба, обитаваща Калифорнийския залив Монтерей в Тихия океан. Тя има прозрачна глава, през която следи плячката си с помощта на тръбести очи.
Тръбестите очи и прозрачната глава на рибата смущават умовете на учените още от 1939 година, когато макропината е била хваната за пръв път. Процесът на изучаване на тази риба се е усложнил още и от това, че след попадането на рибата в мрежа, балонът се пукал, предпазвайки структурата на главата от въздействие на външната среда.

По-рано учените установили, че очите на рибата виждат много добре даже в пълна тъмнина- т.е. –успешно събират светлината. Едновременно с това били удивени от факта, че очите и гледат само на една страна – нагоре, към повърхността на океана, където по силуета може да различат евентуалната жертва. Отчитайки че макропина микростома има много ограничено полезренеи, как може да се изхитри и да хване плячката с малката си уста.
Учени от Изследователския институт към аквариума на залива на Монтерей показали, че очите на рибара все пак може да се въртят в прозрачната и глава, която е изпълнена с течност.По такъв начин тя може да се концентрира на жертвата, която ловува или която яде.
Биолозите са открили и друго нейно приспособление за дълбоководен начин на живот: широките плоски плавници и позволяват много точно да маневрира във водата и тялото и да остава почти неподвижно, а хранителната система им дава възможност да преработят много малки плаващи животни.В стомаха на два от екземплярите даже били открити парченза от тялото на медуза.

Още...

Загадките на Шайтан-Мазар...

Гробът на дявола (Шайтан-Мазар), е едно от аномалните места на нашата планета, разположено в планините Тян-Шан. Мястото е известно и с това, че се твърди, че там е катастрофирал един от непознатите летящи обекти. Това не е изследвано до край и до ден днешен остават много загадки и въпроси. Основният въпрос е, къде се е изпарило огромното НЛО, рухнало на Гроба на дявола... Неотдавна руските уфолози са провели там няколко експедиции, а предоставените от тях данни предизвикват все по-голям интерес към това мистично произшествие. На 28 август 1991 година, над полуостров Мангишлак радарите засекли гигантски апарат, появил се практически от нищото. Движел се на югоизток, над Каспийско море и не отговарял на запитванията на военните. Дължината на обекта била приблизително 600 метра, а диаметърът му - около 110 метра. Височината на полета била около 6500 метра, а скоростта – 10000 км/ч. На запитванията на операторите не бил даден никакъв отговор. Те само можели да се досещат, че това е НЛО. След няколко минути, за да се презастраховат, изпратили запитване за непланирано изстрелване на ракета до космодрума в Капустин яр, но се оказало, че такова не е имало, а пеленгаторите им също са засекли обекта и го наблюдават.
Информацията била незабавно предадена в Прикаспийската част по противовъздушна отбрана и 4 изтребителя от 2 летища се вдигнали във въздуха и се отправили към обекта. Задачата им била много ясна: да разпознаят що за обект лети над Аралското крайбрежие и да го заставят да се приземи на посочено летище. В случай на отказ трябвало да бъде свален. Всичко вървяло по план. Пилотите ясно виждали обекта, опитвали се да установят връзка, дали му заповед да се приземи, но от негова страна не последвала никаква реакция. Имал форма на огромна пура или голям аеростат и светлината не се отразявала от повърхността му. Отпред, от двете му страни имало 2 илюминатора, а опашката била изрисувана с някакви зелени иконки.... НЛО се движело изключително спокойно и уверено, без да проявява каквато и да било агресия.
Спешно бил разработен план за действие и било решено, да открият огън по доланат му част. За целта изтребителите трябвало да се приближат от двете му странии да започнат стрелба, но след като се приближили на 800 метра, се оказало, че операцията завършила без да е започнала. Щом се опитали да скъсят дистанцията, на разстояние 500 метра станало ясно, че всички радиоприбори и въоръжение незабавно се повредили. В същото време неизвестният обект направил няколко гъвкави движения и за броени минути набрал просто нереална и фантастична скорост от 30000 до 70000 км/ч.Това било зафиксирано от няколко радара на различни места. След броени минути обектът въобще изчезнал от екраните на радарите.
Само че историята не приключила.
През 1991 година плъзнали скухове, че в пролома Шайтан-Мазар, е претърпял катастрофа НЛО с огромни размери. Била сформирана група от научни сътрудници от станциите за следене на неидентифицирани летящи обекти и тръгнали да търсят мястото и обекта на аварията, но поради лошите атмосферни условия така и не могли да стигнат до набелязаното място. За да бъдат събрани останките на НЛО, на мястото бил изпратен военен въртолет, който катастрофирал по съвсем непонятни причини. Изследователската станция в Казахстан започнала подготовка за нова експедиция за мястото на аварията. Две изследователски групи били доставени близо до мястото на катастрофата и започнали своето изкачване в планината. Колкото повече се приближавали към непознатия обект, изпитавали все по-странни и по-странни усещания: у едни се появявало чувство на тревога и неописуема умора, у други - страх, депресия и слабост. Колкото по-близо стигали до НЛО, толкова приборите отчитали прекомерно статично електричество, от което косата в буквалниа смисъл им се изправяла. След това и самите измервателни прибори излезли от строя и започнали да дават неверни резултати.. На разстояние 1,5 км те не могли с помощта на донесените прибори да определят азимута и размера на НЛО. И компасите се държели доста странно. Магнитните им стрелки показвали, че НЛО-то е ориентирано от юг на север, но всъщност ориентацията била от изток на запад.
Още по-голяма дяволия ставала с магнитометрите. На разстояние от около 800 метра от обекта, те показвали, че магнитно поле на това място въобще няма. Това потвърдили и изследванията от скалните образци, взети около НЛО и които се оказали напълно размагнитизирани. Каква е причината за това , за учените си остава загадка. Някои от тях предполагат, че е резултат от отделеното огромно количество енергия от неизвестния обект. Електронните часовници започнали да показват само нули, и то още от разстояние 1,5 км от обекта. Механичните пък показвали кой каквото си иска. Останалите датчици съшо излезли от строя. Не успели да използват и кварцовия генератор, нито пък да запечатат видяното на фото или видео-лента, тъй като в крайна сметка всички ленти се оказали осветени.
Учените предполагат, че обектът е летял на много малка височина над планината, а скоростта му била умопомрачителна и долната му част се блъснала в скалата. По оставената следа може да се направи извод, че след удара обектът се е влачил по равната планинска част повече от километър. Две почти равни по големина парчета от кораба навеждат на мисълта, че най-вероятно взривът е станал в центъра му.
Вътре в НЛО-то изследователите видели многоредни конструкции и поддържаши рамки. Кой или какво е управлявало кораба, си остава загадка. Имало ли е на кораба извънземни или е управляван от компютър? Не е известно.
 
Относно произхода му, също се изказват най-разнообразни предположения, започвайки от това, че авария е претърпял аеростат, който е работел с ядрено гориво и завършвайки с неуспешно изстрелване на международно космическо устройство. По същото време средствата за масово осведомяване в Русия са пазели мълчание за случилото се в Тян-Шан.След 7 години изследователската група отново тръгнала на научна експедиция в планината, но там ги очаквала неприятна изненада: вдигналият толкова шум непознат летящ обект просто се бил изпарил! Единственото доказателство за неговото съществуване била само 20-метровата вдлъбнатина, образувала се от взрива. Всички измервателни прибори работели съвсем точно, въпреки сведенията от експедицията през 1991 година. Учените предположили, че на мястото на катастрофата са били военните, които не само са взели отломките от НЛО, но са унищожили дори и следите от него. Учените няколко пъти се издигали във въздуха и правели фотографски и видеоснимки на странните линии, приличащи на писти на летище.
И какво се оказва в крайна сметка? Парчетата от космическия кораб липсват, няма аномалии с измервателните прибори, а и очевидни следи от падането също няма. Нима е останало само изгарянето на дясната ръка на един от членовете на странната експедиция, проведена през 1992 година?
Самият „Гроб на дявола” винаги е бил място, ползващо се с лоша слава сред местните жители. Възможно ли е, това да не е случайно?....

Още...

Akумулатори, зареждащи се от вода

Японската компания Aqua Power System Japan е пуснала първите напълно екологични акумулаторни батерийки с название NoPoPo Aqua Battery, които се зареждат от .... потапяне във вода. Названието на марката NoPoPO е съкратена форма от думите No Pollution Power (не замърсяваща енергия). Тази новост е едно от последните достижения на японските специалисти, занимаващи се с разработки в областта на акумулаторните технологии. Това е акумулатор, който може да се зареди от обикновена питейна вода, или почти всяка друга течност на водна основа (сок, бира, Кока-Кола - може всеки да даде воля на въображението си). Това по-скоро не е батерия, а неголям електрически генератор. Има срок на годност 20 години, и може да бъде зареждан или презареждан не повече от 5 пъти. Всяка батерия може да произведе 1.5 V 500 mA ток от няколко капки вода. За да се зареди разредилата се батерия, е достатъчно просто да се потопи акумулатора във вода, или да се добавят няколко капки вода вътре, с помощта на специална пипетка.
Акумулаторът е предназначен за работа на слаботокови устройства , като радиоприемници, фенери, дистанционни. Фирмата вече е започнала продажбата му в Япония, съобщава Toneto.net. Очаква се скоро появата на NoPoPo Aqua Battery в търговията на дребно в САЩ, а и в Интернет в близките месеци.

Още...

Полезни(и доходни) идеи

„За да изобретявате, са Ви нужни добро въображение и купчина боклук” – така е смятал един от най-великите изобретатели в историята на човечеството - Томас Едисон. Той станал богат благодарение на своето въображение и способността си да превръща купчините с боклук в стоки, и развил цели направления в бизнеса, които не са съществували преди. В днешния високотехнологичен свят много малко се нуждаем от боклук, но в голяма степен са ни нужни идеи. Това нагледно се демонстрира от десетте изобретения, с помощта на които са заработени милиарди. Пет от тях принадлежат на Америка, а останалите са дошли от различни крайща на света – от Тайланд, до Германия. Мишел Фереро и семейство (Европа) – 10 милиарда долара.
Идеята: да направят шоколада част от закуската, продав3айки шоколадено масло за сандвичи и тостове. Смейството, оглавявано от Мишел, са едни от най-крупните производители на шоколад в Европа. Техни са марките Ferrero Rocher, Nutella, Tic Tac и Kinder Eggs. Сега семейството разширява дейността си в Азия, и особено в Китай. Мишел Фереро живее в Монте-Карло, а синовете му - в Белгия.


Брад Хюз - $ 5,3 милиарда

Идеята му била, да постави по магистралите автоматични камери за съхранение на багаж за всички желаещи. Неговата комапания Public Storage , е най-голяма в Америка по предоставяне на услуги в областта на съхранението и складирането. Тя има повече от 2 хиляди филиала. Бред работел като топ-мениджър в синдикат Property Research, занимаващи се с операции с недвижимо имущество, когато решил да се заеме със собствен бизнес. Сега е един от най-големите благотворители на Америка. И се бори с детската левкемия. Дал е повече от 200 милиона долара на центъра по лечение на рака , наречен Parker Hughes в Сейнт Пол, и носещ името на най-големия му син.

Ралф Лаурен – $ 5.0 милиарда
Неговата идея била, на обикновената риза с къс ръкав и да залепи емблема с конче, да постави цена $ 50, и да гледа с какъв бесен успех се продава. Роден е в Бронкс и е син на руския емигрант. Започнал е своята трудова дейност в магазин и работил като чиновник в компанията Brooks Brothers. През 1967 година напуска бизнес-училището, за да започне дизайн на вратовръзки за Beau Brummel. През същата година взима на заем $50 хиляди , за да пусне своето легендарно Polo. През 1994 година продава 28% от своите акции на фирмата Goldman Sachs за $138 млн. Има къща в Колорадо и имоти в Ямайка.

Джеф Безос. $ 4,4 милиарда.
Печеливша е идеята му да продава книги чрез Интернет, икономисвайки на купувачите времето, което губят в обикаляна на книжарниците. Основател на Amazon.com, най-големият в света виртуален магазин за книги. Безос е израснал в Тексас и Флорида. Станал компютърен вълшебник в Принстаун и работил на Уол-стрит веднага след завършване на университета. На 30 годишна възраст рязко променя живота си, решавайки да се заеме с продажба на книги. Първият му офис бил в гараж в Сиатъл. През 1997 година станал милиардер. Увлечението му през целия му живот са космическите полети.

Тай Уорнър - $ 4,5 милиарда
Идея: да пусне в продажба симпатични плюшени мечета с различни трогателни имена и много ограничени количества, за да станат играчките веднага предмет на колекционерски интерес. Уорнър е стесняващия се от пресата собственик на марката, произвеждаща мечетата Бини. Те се появяват през 1986 година и веднага завоюват лидерство за дълги години. Печалбите си Уорнър влагал в недвижими имоти и даже построил най-скъпия в Ню-Йорк хотел Four Seasons. Една нощ там струва $30 хиляди...

Калео Ювидиха (Тайланд) -&3.2 милиарда и Дитрих Матешиц(Австралия)- $3 милиарда
Тяхната идея е, да продават енергийна напитка на захарно-кофеинова основа, богата на витамин В, за спортисти и любители на нощни партита. Те са създатели на енергийната напитка Red Bull. Ежегодните продажби на този продукт вече достигат $3,4 млрд. Собствениците на марката(всеки от които притежава по 49%) притежават състезателния отбор на „Формула-1” и две футболни отбори: Ред Бул Залцбург и Ню Йорк Ред Булс. Ювидиха също притежава верига от тайландски частни болници и компанията TC. Матешиц развива свои бизнес-проекти, свързани с авиацията.

Марио Морети Полегато ( Италия)- $ 3 милиарда
Идеята му била, да произвежда обувки с малки дупчици в подметките (защитени от влагата със специална мембрана), които да избавят хората о потене на краката, а стелките да станат по-малко смърдящи.
Марио е основател на компанията Geox shoes. Идеята му за „дишащи” обувки се появила у основателя на фирмата през 1994 година, по време на пътешествие в планините на Невада. Жегата била непоносима и за да даде възможност на краката си „да дишат”, той пробил дупчици в подметките на своите маратонки. Опитвал се да продаде идеята си на Nike, но концерна не се заинтересувал от проекта. Сега собственикът на фирмата продава по 16 милиона чифта обувки годишно. Негов клиент е даже Римският Папа. Полегато се наслждава на успеха си: купил е два автомобила Lamborghini, Ferrari 360 Modena Spider, пет арабски коня и шест антикварни мотоциклета Moto Guzzi. В свободното си време той майстори ... очила.

Джеймс Дайсон (Великобритания) - $1,6 милиарда
Идея: прахосмукачка, изсмукваща праха с невероятна скорост – от 320 км/ч до свърхзвук. Свръхзвукът плътно опакова праха и не позволява изхвърлянето му навън. Като дете изучавал английски и свирел на фагот, а след това постъпил в художествено училище, за да изучава дизайн и инженерно дело. Подготвил 5127 прототипа на сегашната си прахосмукачка, която презентирал в Англия през 1993 година. През тази година прахосмукачката DC12 е станала най-продаваема в Япония, изпреварвайки местните марки Sharp и Sanyo.


Ханс и Пол Райгели (ФРГ) - $1,5 милиарда
Идея: да продават сладки дъвчащи бонбони с всевъзможни форми.
След Втората световна война братята Ханс и Пол отново възстановили сладкарската фабрика на своето семейство. Сега ежегодният и оборот е 2 милиарда долара. По-голяма част от многообразието принадлежи на Ханс – повече от 200. Идеите му за нови форми идват след четене на комикси или гледане на детски филмчета.

Говард Шулц - $1,1 милиарда
Идея: да постави кафене на всеки ъгъл в Америка.
Собственик на верига от кафенета Starbucks, кафейният крал Шулц е израстнал в Бруклин , учил е и е играл футбол в Университета в Мичиган. Преместил се в Ню-Йорг и започнал да продава халби и тенджери от шведски производител на посуда. Пътешествайки по Италия, бил пленен от идеята за откриване на барове за продажба на експресо. Шефовете му казали „НЕ” и той решил да рискува и да започне собствен бизнес през 1985 година. През 1992 година започнал публична търговия с акциите на своята компания. Сега Starbucks има 12 хиляди кафенета, които обслужват 40 милиона американци седмично.

Още...

Какво не се знае за библията .....

• Библията се оказва, че е най-крадената книга...
• Думата „библия” в превод от гръцки означава книга. В това има логика, защото Библията се състои от книги.
• Старият завет е бил написан на иврит, а Новия завет - на гръцки. Сега е преведена на 6000 езика по целия свят!
• Най-сатрият човек в Библията бил Мафусаил. Той умрял на възраст 969 години.
• Най-силният човек в Библията бил Самсон.
• Най-мъдрият човек в Библията бил Соломон.
• Най-великият войн бил Гедеон. С помощта на Бога той победил 135000 Мадианитяни.
• Цар Соломон имал 700 жени и 300 наложници и любовници, или както тогава са ги наричали там.
• Най-високият човек в Библията бил Голиат, ръста на който бил около 3 метра.
• В Библията нееднократно се повтарят числата 7, 12 и 40.
• Израза „Не бой се” се появява в Библията 365 пъти - толкова, колкото са дните в годината. Думата „християни” се появява само 3 пъти.
• Интересен е факта, че думата „троица” никога не се споменава.
• През шести век било прието да се казва „Благослови, Господи” на човек, който е кихнал. Смятало се, че така от тялото излиза злото...
• Последната дума в Библията е „Амин”.
• Потопът е станал преди около 4300 години.
• Библията съдържа 100 положителни изказвания за дясната ръка. Смятало се че тези, които са от дясната страна на Христос, ще наследят Земята, а тези, които са от лявата, ще горят в ада. Смята се, че дяволът кръжи около лявото рамо на човека.

Още...

Изкуственото дърво е вече реалност

Последното изобретение на учените от Колумбийския университет представлява изкуствено дърво, което може да поглъща въглеродния двуокис хиляда пъти по-бързо от реалното дърво.
Клаус Лакнер, професор по геофизика в Колумбийския университет, се занимава от 10 години с проблема и се надява, че изкуственото дърво ще стане много важен инструмент в борбата с изменението на климата. Последните изобретения ще бъдат използвани за улавяне на парниковите газове, изхвърляни от автомобилите и самолетите. Синтетичните дървета, които приличат на цилиндър, не се нуждаят нито от пряка слънчева светлина, нито от вода, за да работят по необходимия начин. По думите на Лакнер, размерите на дъврото може да се променят и това позволява практически да бъде поставено на всяко място.
Принципът му на действие е следния: синтетичното дърво събира парниковите газове върху сорбент, очиства и отстранява въглеродния диоксид, а след това го освобождава. Техниката на поглъщане на газа напомня гъба, която събира вода.
За един ден изкуственото дърво може да улови един тон въглероден диоксид, което е равно на количеството, изхвърлено от 20 автомобили. Технологията в момента се намира във фаза на разработка в компания Research Technologies, която се намира в Тусон, щат Аризона. Такива изобретения могат много добре да служат за опазване на околната среда, но са доста скъпи - всяко от тях , съобщава CNN, струва $ 30000.



Предоставените в Министерство на транспорта на САЩ данни показват, че в момента в страната има около 135 932 930 автотранспортни средства, което означава, че за да бъдат погълнати изхвърлебите от тях вредни вещества, трябва да бъдат осигурени 6,8 милиона синтетични дървета( което в парична равностойност означава $ 204 милиарда. Имайки предвид Световната икономическа криза , проектът вероятно ще остане в стадий на разработка за неопределено време.....

Още...

13 удивителни факти за земетресенията

Земетресение! Най-добре е, да не се мисли за него. Земетресенията са с различна сила и стават вследствие на промени в земната кора, или на изместване на тектоничните плочи. Уеб-изданието LiveScience е направило подборка от необичайните факти за същността на подземната стихия, и се получили 13 интересни факти:
1. Земята през последните около 15 години се е активизирала в сеизмичен план, според Стивън Гао, геофизик от Университета в Мисури. Твърдението му се приема нееднозначно.
2. Сан-Франциско се премества към Лос-Анжелис със скорост 5 см годишно(това е скоростта на растеж на ноктите у човека). Това става поради наместване на тектоничните плочи на Сан-Андреас една спрямо друга. Хипотетично след няколко милиони години двата мегаполиса ще се срещнат.
3. Март не е месеца, който са „обикнали” земетресенията, макар че най-мощните подземни трусове в Аляска , с магнитуд 9,1 и 9,2, са регистрирани през март 1957 и 1964 година. Само че последващите ги мощни земетресения са „ударили” през февруари, ноември и декември.
4. Ежегодно на Земята приборите регистрират около 500 хиляди земетресения. Примерно 100 хиляди от тях са усетени от хората. 100 или около толкова подземни труса предизвикват разрушения. Само в Южна Калифорния всяка година стават до 10 хиляди земетресениия, като за болшинството от тях хората даже и не подозират.
5. Слънцето и Луната - нашите две светила, предизвикват земетресения. В частност, както знаят учените, взаимодействието на тези две светила стимулира възникването на земетресения дълбоко в разлома Сан-Андреас.
6. От земетресението с магнитуд 8,8 в Чили на 27 февруари, град Консепсион се е преместил с 3 метра на запад. Учените предполагат, че във връзка с удара на стихията леко се е променил периода на въртене на Планетата, и денят се е скъсил.
7. Понятието „време за земетресения” не съществува. Съгласно наблюденията на геологичната служба в САЩ, на подземната стихия не може да повлияят нито метереологичните промени, нито атмосферното налягане. Ефектът им е много слаб и е несравним със силите, действащи под земята.
8. Индонезийското земетресение от 2004 година , с магнитуд 9,3, до някъде е видоизменило Земята, изглаждайки нейната изпъкналост в средната част. По-такъв начин планетата е станала малко по-закръглена.
9. Най-активния регион на Земята(от геологична гледна точка) е така нареченият „тихоокеански огнен пръстен”. Той обхваща по периметър Тихия океан , включвайки крайбрежните райони на Северна и Южна Америка, Япония, Китай и Русия. Там стават най-големите земетресения в света.
10. Добиването на нефт може да предизвика неголеми земетресения, за които, в интерес на истината, не се съобщава. Те са незначителни и възникват когато на мястото на извадения нефт се наместват твърди материали.
11. Най-мощното земетресение, регистрирано някога, е станало в Чили на 22 май 1960 година. Магнитудът му е бил 9,5.
12. Земетресенията, ставащи на едната страна на планетата, могат да разтресат и другата и половина. По данни на сеизмолозите , декемврийското земетресение от 2004 година в Суматра(Индийски океан), частично е отслбил напрежението в тектоничния разлом Сан-Андреас. От Чилийското земетресение през 1960 година планетата е „потръпвала” много дни подред.Това явление се нарича „вибрация” или „люлеене”.
13. Най-смъртоносното земетресение е станало на 23 януари 1556 година в Шанси, Китай. По съществуващите оценки там са загинали 830 хиляди души от региона.

Още...

В Египет археолози са разкопали гигантска статуя на фараон Аменхотеп ІІІ

На западния бряг на Нил, в района на египетския град Луксор, археолозите са извлекли от земята гигантска статуя на фараон Аменхотеп ІІІ.




Както пише Daily Telegraph, този фараон е управлявал страната в периода на нейния разцвет: от 1390-1352 година преди новата ера. Видимо е, че той още приживе е построил своя т.нар. заупокоен храм, източният вход на който и до ден днешен охраняват знаменитите колоси на Мемнон - две гигантски статуи на фараона. Археолозите предполагат, че две подобни грамадни статуи трябва да са охранявали и северния вход на храма на Аменхотеп. Те изглежда са били разрушени по време на мощното земетресение , станало през 27 година пр. н. е.




От Министерството на археология са информирали, че отломки от статуята са били намерени още през 70-те години на миналия век, но чак сега са започнали да ги разкопават. Статуята е с височина 13,65 метра и е направена от цветен кварцит и разделена на 7 части, ще бъде очистена от пясъка и започва нейната реставрация. В скоро време се планира да бъде откопана главата на статуята, а също и втората статуя. След реставрацията ще бъдат поставени на своето законно място - северния вход на храма на фараон Аменхотеп

Още...

Оказва се, че пенисът може да издава призивни звуци

Открито е най- шумното съшество на Земята. В тегловата си категория, разбира се... Това е водната дървеница Micronecta scholtzi. Този вид дървеници са с размер всичко на всичко два милиметра, а издават звуци, чието ниво достига 99,2 децибела. Това е много силно – като носещ се направо по перона влак. По-удивително от самите звуци е начина, по който ги постига. Самецът „скърца”, или, изразявайки се ентомологично, използва пениса си, когото бързо-бързо го трие в коремчето си, подобно на цигулков лък. Създадените по такъв начин мелодии примамват, както може да се досетите, самките. И колкото по-силно „звучи” жадуващия любов, толкова по-охотно самката ще го допусне до себе си. И толкова по-бързо.... Още повече - ще бъде чут, на фона на по-тихите си конкуренти.



Милиметровият мъжки представител на този вид дървеници издава най-силните звуци в своята тегловна категория. И то - с какво?....
Като рекордьор водните дървеници са били записани от френските и шотландски изследователи, изучаващи биоразнообразието на европейските реки. Те били изумени от способностите на дървениците, които „пеели” дълбоко под водата, но това се чувало много добре и на повърхността. Учените даже помислили, че звуците идват от някое голямо животно... и съвсем не очаквали това от двумилиметровите дребосъци.
- Сините китове и слоновете , разбира се, тръбят доста по- силно - казва един от учените – 188 и 117 децибела. Но те са огромни. В своята категория дървениците са направо оглушителни!
Музикалните пениси на мъжките водни дървеници вече са заинтересували акустиците. Те(пенисите) не са по-дебели от човешки косъм, а ефективността, в смисъл извличане на звук, е потресаваща... И без каквито и да било усилия. На практика - интимно чудо на природата... Всъщност тайната на устройството, с помощтта на което дървениците извличат звуци, би било приложимо в производството на компактни сонори.

Още...

Живели някога великани...(продължение)

Обикновено възприемаме великаните като персонажи от детските приказки. Науката сякаш не би дала възможност на възрастния , образован човек да повярва в реалността на нищо подобно. А дали това е справедливо?...

Следата на Адам?

В Шри-Ланка, на остров Цейлон, има конусообразна планина с височина 2240 метра, която почитат привържениците на всичките четири световни религии. Причината за тази почит е отпечатък от човешки крак в скалата на самия връх. Съгласно преданията, тази планина е разположена в близост до рая. На планината на Адам (така се нарича тя) , в сухия сезон, ежегодно се изкачват хиляди поклонници: будисти, хиндуисти, християни и мюсулмани. Изкачването под лъчите на жаркото слънце е изключително голямо изпитание, и затова поклонението се извършва през нощта. Най-краткият път включва изкачването на 5000 стръмни стъпала.

Изключително необичаен е размера на отпечатъка на върха: дължина - –60 см, а ширина - 75 см. Преданията разказват, че когато изгонили Адам от Рая, и трябвало да дойде на Земята, той стъпил на върха на тази планина. Знаменитият пътешественик Марко Поло предполага, че някъде там се намира и гроба на Адам. Индусите вярват, че отпечатъкът принадлежи на техния бог Шива, който веднъж спирал по тези места. Те наричат планината на Шива Нади Падан. Будистите смятат, че на този връх някога е бил Буда Бодхисатва. По мнението пък на някои католици, тази следа по времето на своята мисионерска дейност е оставил апостол Тома. Само че нека бъдем справедливи: Буда Шакямуни и апостол Тома са били страхотни хора и са оставил огромен отпечатък в историята на човечеството, но не са били великани и не са могли да оствят такава голяма следа в скалата...


Кой е ходил на лов за динозаври?...
Подобни следи има и от други региони на света. Например в началото на XX век в ЮАР фермер открил гигантска следа от ляв крак. Той бил отпечатан на една от скалите. Дълбочината на отпечатъка била 12 см, а дължината му - 1,28м. Възрастта му се изчислява на стотици милиони години. Не веднъж археолози са намирали и огромни оръдия на труда. В щата Охайо, в Сащ, е била намерена медна радва с тегло 30 кг.
През 60-те години на миналия век, при разкопки в Сибир , археолози намерили доста интересна находка - кост на динозавър, от които стърчал огромен връх на стрела. Един от сайтовете в Интернет твърди, че палеонтологът и посател-фантаст Иван Ефремов в пустинята Гоби заедни със скелети на динозаври открил скелет на човекоподобно същество и няколко високотехнологични металически предмети. Интересното е, че в някои кости на динозаври били открити от тях явно дупки от куршуми.
И съвсем неотдавна в област Саравак, в Малайзия, където отдавна се разпространяват легенди гиганти, в гората били намерени огромни парчета от дърво, дълги от 2,5 до 9 метра. А може би това са били някакви инструменти на хора-исполини?...


Гигантите от Невада

Не само археолози, но и случайни хора са намирали скелети на великани. През 1877 , в пустинен хълмист район до Еврека, щат Невада, работели златотърсачи. Случйно един от тях забелязал стърчащо ит скала и почернели от времето кости на човешко стъпало и пищял. Внимателно ги освободили от скалата, а археолозите, при които костите попаднали установили, че дължината на костта, от коляното до стъпалото била 97 см, което значи, че ръста на техния притежател е трябвало да е поне 3 метра и 60 см. Още по-голяма загадка е възрастта на кварцита, в който били намерени костите - 185 милиона!



Загадките на Черния континент

Подобни находки били намерени и на другите континенти. През 1890 година в Египет археолозите открили каменен саркофаг с глинен ковчег вътре, в който почивала рижокоса жена с ръст 2 метра, заедно с бебето си. Чертите на лицето и силно се отличавали от тези на древните египтяни, но затова пък много приличали на великаните от пещерата Лавлок, Невада.
През 1936 година немският археолог Ларсон Кол открил скелети на гигантски хора на брега на езеро Елайзи, в Централна Африка. 12 мъже били погребани в общ гроб, а ръста им достигал 375 сантиметра. Интересното е, че черепите на покойниците имали наклонена брадичка, и по два реда горни и долни зъби .
В ЮАР, при добиване на диаманти, през 1950 година бил намерен фрагмент от огромен череп с височина 45 сантиметра. Антрополозите , които изследвали находката, определили възрастта и : без малко 9 милиона години...
Вече през 1999 година на западния бряг на кенийското езеро Туркан, били намерени останки от високо и правоходещо същество, живяло преди 4 милиона години. А от съвсем неотдавна е научната сензация, свързана с намирането в Сахара на некропол с шестметрови погребални камери.

Още нещо за хората - великани...

В Азия, в края на петдесетте години на миналия век, при пътно строителство в югоизточна Турция, били открити няколко погребения с човешки останки с гигантски размери. Били намени бедрени с дължина 120 см. Костите били изкупени в САЩ и били проведени всички мероприятия по реконструкция на облика на техния притежател. Оказало се, че той трябвало да има ръст около 5 метра и дължина на стъпката - почти половин метър. Китките на ръцете на такъв великан биха били на 1,8 метра от земята.
По-рано, през 1935 година, холандският археолог Ралф фон Кенигсвалд намерил в Хонконг изкопаеми човешки зъби , всеки от които бил пет пъти по-голям от тези на съвременните хора. Примерното тегло на техния притежател би трябвало да не по-малко от 500 кг, а ръста им - 5 метра...
Следи от исполини са намерени и в Европа през XIX век в Ирландия (ръст 3,7м), а четириметров човешки скелет бил открит през 2000 година от двама археолози в Грузия Такива големи останки са намерени и в Австралия, а даже и в Антарктида.
Оказва се, че следи има по всички крайща на света. Ако продължават да се разглеждат всички тези факти по отделно, те ще си останат неразрешима загадка, но ако всички сведения се съберат заедно, заслужава си да се изучат, и да се търси път за научни изводи и обобщения....

Още...

Най-дългият автомобилен мост в света е открит в Китай. Видео.

В Китайската провинция Шандун в четвъртък, 30 юни, е бил открит мост през залива Цзяочжоу. Той е с дължина 42,4 километра, изчислен е за осем автомоболни платна, и в момента е най-дългия морски мост. Съединява континенталната част на китайския пристанищен град Циндао, с островния район Хуандао. Стойността му е 14,8 милиарда юана, което се равнява на $2,3 милиарда.
Строителството на моста е започнало през 2007 година и след откриването му разстоянието между двата района на града се е съкратило с 30 километра, а времето за пътуване - от 40 - на 20 минути.

В строителството на моста са използвани над 5000 стълба.

Още...